Регистрация | Забравена парола

70 години от кончината на цар Борис III

Хитлер или британските тайни служби отровиха цар Борис ІІІ

28.08.2013 08.40

 

На 28 август 1943 г. след кратко боледуване внезапно умира българският цар Борис ІІІ – една от най-големите мистификации и загадки в новата история на България. Преди това царят никога не е страдал от сериозни заболявания, а кончината му се случва в изключително напрегнат момент на Втората световна война.
Паметта на монарха ще бъде почетена тази събота на гроба му в Рилския манастир, а панихидата ще отслужи лично патриарх Неофит. Там ще бъдат Симеон Сакскобургготски и съпругата му Маргарита, както и Мария Луиза, която си идва от САЩ.

Каква е печалната хронология на събитията от преди 70 години.


Среща с Хитлер

На 4 август 1943 г. Борис III се среща в София с посланика ни в Швейцария и бивш министър-председател Георги Кьосеиванов, с когото обсъждат възможностите България да последва Италия и да излезе от войната. В печата се появяват някои спекулации за заместването на Богдан Филов с Кьосеиванов и външнополитически завой.

Вероятно в тази връзка на 9 август германският посланик Адолф Бекерле предава на царя покана за спешна среща с фюрера Адолф Хитлер.

На 14 август Борис III заминава за главната квартира на Хитлер Волфшанце край Растенбург. Двамата провеждат две срещи на четири очи следобедът на същия ден и сутринта на 15 август.

Хитлер настоява за окупирането от две български дивизии на част от италианската окупационна зона в Гърция и Албания, а Борис III се опитва да ограничи българското участие, позовавайки се на недостига на хора и въоръжение и на необходимостта от защита срещу евентуално нападение от югоизточна посока. Вечерта на 15 август той се връща в София.


Последни дни

На 17 август Борис III заминава за Чамкория (Боровец), а на 19 август изкачва връх Мусала. На следващия ден се среща с посланика ни в Берлин Славчо Загоров, а на 21 и 22 август заедно със семейството си прави обиколка из Рила до Соленото езеро и връх Соколец.

На 23 август Борис III трябва да отиде до София, където има няколко насрочени срещи. Още по време на пътуването той получава болки в гърдите и при пристигането в града е прегледан от д-р Александров, но продължава работата си.

Следобед получава нов пристъп и отново е прегледан от д-р Александров и д-р Балабанов. След края на работния ден той колабира, според прегледалите го лекари в резултат на жлъчно заболяване.

На другия ден от Германия е извикан професор д-р Рудолф Зайц, който е консултирал царя и по-рано и познава здравословното му състояние. Той диагностицира тежък инфаркт.

През следващите няколко дни състоянието на царя е пазено в тайна, като дори съпругата му е уведомена едва на 25 август. Междувременно от Виена спешно са повикани неврологът д-р Де Кринис и токсикологът проф. д-р Ханс Епингер, както и българските лекари д-р Стоян Киркович, д-р Разсолков и доц. Цончев. Заключението на всички лекари е за инфаркт на миокарда вследствие от тромбоза на коронарен съд.

На 26 август състоянието на Борис III рязко се влошава и новината за заболяването му е съобщена на печата. На 27 август той идва в съзнание, но през по-голямата част от времето остава под упойка. В 16:22 часа на 28 август 1943 г. Борис III умира. В смъртния акт като причина за смъртта са посочени „запушване на лявата сърдечна артерия (тромбоза), двустранна пневмония, оток на белите дробове и на мозъка“.

След смъртта на Борис III неговото конституционно място заема регентството на малолетния Симеон II: чичо му княз Кирил Преславски, проф. д-р Богдан Филов и ген. Никола Михов.

Промяна във външната политика на България след смъртта на Борис III не настъпва, както не се и сбъдват прогнозите на атлантическата преса за изпращането на български войски на Източния фронт.


Версии за смъртта

След смъртта на монарха, уважаван също така и на полето на дипломацията, изникват въпросите има ли някой заинтересован от смъртта му и по каква причина.

Проф. д-р Ханс Епингер, токсиколог, признат специалист по отровите, участвал и при следсмъртния преглед на гръцкия министър-председател Метаксас, недвусмислено намеква по аналогия за възможния пръст на британските тайни служби. (Гръцкият министър-председател Метаксас умира няколко дни след пищен обяд, даден от англичаните в негова чест.)

В телеграма от 29 август 1943 г. до германския министър на външните работи посланикът Бекерле предава разговора си с германските лекари: „Поставих въпрос на господата, тъй като постоянно е подозрението дали те считат за възможно, че отравяне може да е причина за болестта и смъртта. Тримата лекари веднага единодушно потвърдиха това въз основа на всеобщото отпадане.”

Царица Йоанна пише в спомените си: „Моето дълбоко убеждение е следното: Борис, моят съпруг, не умря от естествена смърт. Неговият край по един или друг начин бе престъпно предизвикан”.

В полицейските архиви е запазен обстоен 9-страничен доклад с гриф „лично-поверителен” с дата 6 септември 1943 г., тоест само ден след погребението. В него са отбелязани важни моменти:

• Царят е прекарал една сравнително спокойна седмица сред семейството, в която преобладавали разходки из планината, като получил само 2-3 служебни доклада без „сензационен и възбудителен характер” и не предизвикващи никакви „душевни вълнения”.

• „Н. Величество е бил абсолютно здрав до деня на първата криза – 23 август т.г., т.е. внезапното запушване на никога досега боледувалата аорта не е причинено от нейното износване или това на други сърдечни органи, а е било предизвикано от изкуствен начин, т.е. от ОТРОВА”.

• Отбелязани са и съмненията, изразени от немските лекари относно причините за смъртта, настъпила с неестествена бързина.

• Авторът на доклада свидетелства, че „Н.В. Царят посиня още на третия ден след смъртта”, което е един от белезите за отравяне.

• Разсъждавайки за положението на война между България и Англия, авторът стига до предположението, че „ако наистина е отровен, той е жертва на англичаните”.

След като научава за смъртта на Борис III, Хитлер разбива ваза в пода и изкрещява: „И това ли трябваше да ми се случи!” Неговото становище е, че Борис III е отровен от италианската принцеса Мафалда, сестрата на царицата Йоанна Савойска.

Малко по-късно в една своя реч Чърчил заявява: Каквото сполетя цар Борис, ще сполети също и други, които са на страната на Германия!


Погребението на цар Борис III

Тялото на последния действащ български цар е изложено в продължение на няколко дни за поклонение в катедралната църква "Александър Невски", където по сведения на Държавна сигурност са преминали около 369 хиляди души.

Сред официалните лица, присъствали на погребението, са личният представител на Хитлер адмирал Ерих Редер и представителят на германската армия генерал-фелдмаршал Вилхелм Кайтел.

Той е погребан по негово желание в Рилския манастир, там където се съхраняват мощите на светеца покровител на България - Иван Рилски.

Погребението е извършено при сдържан церемониал от българската армия и от правителството.

Хипотези вместо коментар

Историята се занимава с реални факти, а не с предположения от типа „Какво би станало ако...” Случаят с цар Борис ІІІ обаче допуска хипотези какво го очакваше, ако беше доживял окупацията на страната от Червената армия. Щяха ли комунистите да го съдят и застрелят като брат му принц Кирил или горчивата чаша щеше да го отмине?

Според съветски източници, по онова време съветското държавно и военно ръководство е склонно да сключи мир с Германия и със съюзниците ?, воюващи срещу СССР, при приемливи условия за двете страни.

Пак според същите източници, българският цар е помолен да приеме посредничеството между воюващите страни за договаряне на времето и мястото на преговорите за по-скорошно сключване на мир - само държавен глава би могъл да договаря нещо подобно.

Важен детайл в пъзела е, че Царство България е единствената страна член на Тристранния и на Антикоминтерновския пакт, която поддържа дипломатически отношения със Съветския съюз в хода на Втората световна война - до 5 септември 1944 г., когато СССР ? обявява война. Случайно ли е това?

През януари 1941 г. цар Борис и правителството на проф. Богдан Филов се съгласяват България да се присъедини към Тристранния пакт, като обаче ловко използват пакта Рибентроп-Молотов, за да получат одобрението на СССР за това. Сталин може ли в нещо да го упрекне?

Борис се е опънал на Хитлер и не му е дал евреите от страната. Дали обаче е можел да спаси и евреите от Беломорието или това е било свръх силите му?

България окупира земите, населени предимно с етнически българи (Западни покрайнини, Вардарска Македония и Беломорска Тракия), отнети й несправедливо през миналите две войни. Но отказва да навлезе в територии, които не й принадлежат исторически. При последната среща с Хитлер царят отказва да замести изтеглилите се две италиански дивизии и на тяхно място отиват германски. Щеше ли Сталин да му го признае?

България подпомага материално Германия и Вермахта, но български войски не се изправят срещу руснаците. Всъщност дали Борис ІІІ (наричан „Лисицата”) е можел да направи нещо повече за СССР от гледна точка на дългосрочните стратегически интереси на България?

Случайно ли е, че през последната година от живота си Борис ІІІ практически престава да утвърждава изпълнението на смъртни присъди от политически процеси?

Верни ли са слуховете, че съветските секретни служби тайно са подкрепяли Симеон по време на неговото изгнаничество?

Защото веднага могат да се дадат обратни примери:

• Румънската армия участва на Източния фронт с 800-хилядна армия, включително край Сталинград. Това обаче не е пречка румънският крал Михай І Хохенцолерн-Зигмаринген на 6.7.1945 г. да стане 13-ят пореден носител на уникалния орден „Победа” от всичките 17 наградени. През 2005 г. екскралят е поканен на тържествата в Москва за тържествата по случай 60-годишнината от Победата.

• От 1920 г. адмирал Миклош Хорти еднолично управлява Унгария. Страната дава войски за Източния фронт срещу СССР. Депортирани са 347 хиляди унгарски евреи в германски концентрационни лагери. Въпреки това, по настояване на Сталин, Хорти никога не е бил подвеждан под отговорност, изслушан е от Нюрнбергския международен трибунал само като свидетел. След това се оттегля в Португалия, където живее до смъртта си през 1957 г.

През януари 1943 г. Румъния чрез бившия си външен министър Гафенку установява контакт със западните сили. През февруари 1943 г. и Унгария установява такива контакти, а малко по-късно и Финландия.

В този контекст въпросът се формулира от само себе си: Имал ли е цар Борис ІІІ тайни връзки с представители на Сталин и дали е могъл да окаже по-голяма пасивна съпротива на Хитлер? Отговорът на този въпрос може би ще обясни дали Лондон е имал интерес от отравянето на царя.


Ганчо КАМЕНАРСКИ, БЛИЦ



Всички новини »